Постинг
04.04.2021 20:46 -
Лалета в шок
Автор: misteriavechna
Категория: Поезия
Прочетен: 1897 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 04.04.2021 22:39
Прочетен: 1897 Коментари: 5 Гласове:
6
Последна промяна: 04.04.2021 22:39
Лалетата са в снежен шок.
Протестират и искат право
да гласуват за смяна на
онова правителство,
което управлява времето.
Разказвах им за пролетта,
че тя е слънчева усмивка,
че топли, както нежността
и гали цветните си рожби.
Разказът се разнесе между
цветята и черешите.
Започнаха да се показват,
да си измислят свои
слънчеви истории,
смехът им беше цъфнал цвят,
любим на пчелното жужене.
Но, някой, някъде си там,
обърка безхаберно графика.
Затрупа всичко с непредвиден сняг,
забравяйки в кой сезон
Специалният представител на ЕС за Южен К...
Опааа... Насилствените "тестове за ...
Добре дошли във века на войните
Опааа... Насилствените "тестове за ...
Добре дошли във века на войните
Вече се изпопритесних за твоята градина. Лаленцата са жилавички и дано снегът не ти ги изгори. Аз пък засадих няколко Trandafir Alabastru най- прилича на blue angel
от лилавите. Купих си ги в Практикер. И сега треперя, понеже ги оставих незавити в имението, а вече се върнахме в София.... Тук пък не вали сняг. И там не валеше...... Оф! Шантаво време.
цитирайот лилавите. Купих си ги в Практикер. И сега треперя, понеже ги оставих незавити в имението, а вече се върнахме в София.... Тук пък не вали сняг. И там не валеше...... Оф! Шантаво време.
Вместо да си щъкам навън, седя до камината и гледам как вали сняг. Омръзна ми вече, ПЪК !
цитирайВече и в София вали сняг! :-о
И аз обух рошавите ми, ангорски чорапи и се наметнах с най- пухкавото ми одеалце! :-о
цитирайИ аз обух рошавите ми, ангорски чорапи и се наметнах с най- пухкавото ми одеалце! :-о
Обичам твоите поетични изненади Мисси... :-)
Замислих се, че поезията има стойност само за този, който е приел с емпатия цялата емоция на споделеното, и даже той не може да й дава оценка, а само да се задълбочи във визията която му е предоставена...
И съм гузен че ти отговарям толкова разМърлящо... :-), но поезията има нужда и от сънуване...
А споделям само, че мисленето напоследък така ме ангажира, но си мечтая някой ден да си спомня, и да споделя правилно поетично, даже и с един човек нещо в твоя стил... :-))))
Моите искрени комплименти и благодарности, че ни разсейваш така непринудено ангажираните мисли в този блог...
Лекс
цитирайЗамислих се, че поезията има стойност само за този, който е приел с емпатия цялата емоция на споделеното, и даже той не може да й дава оценка, а само да се задълбочи във визията която му е предоставена...
И съм гузен че ти отговарям толкова разМърлящо... :-), но поезията има нужда и от сънуване...
А споделям само, че мисленето напоследък така ме ангажира, но си мечтая някой ден да си спомня, и да споделя правилно поетично, даже и с един човек нещо в твоя стил... :-))))
Моите искрени комплименти и благодарности, че ни разсейваш така непринудено ангажираните мисли в този блог...
Лекс
Лично за мен писането е отдушник и не влагам прекалено мислене, с което да го превръщам в тежест. Както си забелязал споделям набързо някоя спонтанна емоция и това ми действа особено разтоварващо. По същата причина, вече избягвам да се ровя в неща, които могат да ме ангажират негативно тук из блога. Пожелавам ти все пак да намериш мирът, който търсиш между себе си и другите, за да се насладиш на една неангажирана спонтанност!
цитирай