Тук по Земята времето било

 на около четири и кусур

 милиарда години. 

Дали е относително младо 

или старо не знам, 

но го гони някаква деменция. 

За Коледа цъфтяха рози 

и тревата на двора беше за косене.

 Изпращах писъмца до оня дядо

 в Лапландия, да пренасочи сняг насам.

 Изглежда куриерът е бил под карантина

 и отговорът идва закъснял.

 Сега за пролет-сняг се сипе, 

 на онези по-големите парцали

 и виелица ги носи на вълни. 

Преспите затрупват нацъфтелите иглики, 

зюмбюлите превиват замаяни глави. 

Една муха се чуди кой сезон сме днес, 

да излиза ли на ски или да спи. 

А пеперуда се завира в снежните ми стъпки

 и изчислява пропорционално, 

какъв номер ботуши трябва 

да поръча от затворения МОЛ. 

А пък утре на Благовещение, 

коя ли луда кукувица 

ще тръгне да кукува

 и къде ли върху заснежените дървета

 ще намери да се настани. 

Змиите ще карат съпричастно с нас локдаун

 и може да пробват онлайн обучение 

за реагиране при извънредни обърквации

 и пролети със зимен синдром.