По памет, със затворени очи, 

повтаряме движенията на вълната, 

допряла бряг с невидими черти

от мокри ивици разпаднали се миди. 

Разляти в звук на тишина, 

преливат музики от водни пръски, 

прибоят вее тюлени поли

на драпирани негладени аквамарини. 

Загърни се в синьо под крила на чайка, 

литнала над тръпнещата шир, 

нека те обгърне до раменете пяна

натрупана в облаци солен ефир. 

Феерия с любимия ми цвят и аромат! (mm)
Адмирации (bow)

затова днес ти го казвам. Да ти е пивко и морско синьо! :))

По стара българска традиция, празника се празнува три дни. Така, че... Наздраве (beer)
;) :)))

Лелей, много ме разчувства и размисли Миссси...
Върнах си стари спомени и асоциации за морето и повтарящите се движения на вълните, творящи музика в солен ефир...
Сетих се баща ми като малък (само с едно отношение) ме накара да броя вълните...
Някой ми беше внушил че седмата е голямата, която изпълва стъпката ми с пяна, и я заличава...
Но наблюдавайки ги разбрах, че няма логика... и се досетих че вълните творят музика...
Страхотна си Мисси! Много ценя толкова естествената ти поезия!
:-)
   Лекс

Три минуса от ненормалниците. Не те забравят. ;))))))