да ръсна няколко думички,

 липсвам си

 как имах желание да ги 

нижа по своему. 

И наблюдавам през 

прозрачната преграда, 

която изтънчено пазя от мръсни пръсти, 

лудостта на живи светлинки ухаещи на пролетни въздишки. 

Не ми се отговаря 

на никакви въпроси, 

защото нищо не е еднакво с относителността на случайностите,

 а тревата вече е абсолютно,

 категорично

 зелена… 

   каквото

 и да искам да кажа,

 вече ще е топло.