повтаряме движенията на вълната, 

допряла бряг с невидими черти

от мокри ивици разпаднали се миди. 

Разляти в звук на тишина, 

преливат музики от водни пръски, 

прибоят вее тюлени поли

на драпирани негладени аквамарини. 

Загърни се в синьо под крила на чайка, 

литнала над тръпнещата шир, 

нека те обгърне до раменете пяна

натрупана в облаци солен ефир.