Отмина миг от безкрайността,
а ние го наричаме година, 
малките ни планчета увиснаха между това, 

 Слепите очи и глухотата,
ме превърнаха в щастлива птица, 
махах, махах глупаво с крилата,

Фиктивната мъка
В една фиктивна държава, с фиктивен контрол, се случват реални драми и истинска смърт. Кой е виновен, се питат всички. Вината е наша- моя, твоя и на познатите ни. Мълчим съгласно, когато виждаме нарушения, сами нарушавам...