улав и начумерен.

Роши на дърветата короните,

чалдисан се напъва да ги бута,

не смогне ли, троши им клоните,
изкукал от юфке се мята.

Ядно хвърля къчове по керемидите,

разчеква хлабавите черчевета,

хлопа незатегнатите ламарини
и дрънчи щръклицата му проклета.

Котаракът възмутен от врявата,
се е сраснал със стената,

наблюдава умопомрачените
размирици и крои спасителна вендета.
Вече е докопал телефона, и набира 112-

“Моля,спешно озаптете вятъра!

Бийте му Диазепами, наденете
усмирителната риза,
в лудницата си го приберете! “