Постинг
20.09.2019 01:22 -
Утеха нивга ни самотна
Автор: lexparsy
Категория: Поезия
Прочетен: 630 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2019 05:34
Прочетен: 630 Коментари: 2 Гласове:
12
Последна промяна: 20.09.2019 05:34
Идва есен с предвещана зима,
а ние голи се споделяме,
дали не просто се разбрахме,
с думи неправилно облечни.
Листопадът ни страдалчески,
приемаме за тъжна дреха,
а споделени откровени си,
сме тъй красиви за утеха.
Утеха нивга ни самотна,
като взаимно се мечтаем,
в търсенето ни безропотно
да се подобно пребиваем ...
-------
Уча се... да пиша без да се коригирам, и този път няма да споделя „Защо написах така“, и даже без илюстрация, и без клипче съпричувствено даже, за помисъл, търсеща си измеренията ни...
Еййй така пъъък, на пук на „блога“ и натрапчивостта Му от кой да сме харесвани, а само за „Лични Дневници“, но и за несподелено припознати :-)
-------
Имам един съществен Въпрос към „поетите“, който ме размисля...
Дали, и колко сте „Мислили„ да напишете“... не само мислите си себеизразени ?
И Дрррруго много искащо да споделите... Дали след еди колко си Време..
И даже дали, и след 10 минути Помним какво сме казали на Другите, или написали...
И дали ние сме го... ? И дали даже сме го правилно сънували?
И Утрото ни помнили го?
И дали различни станали сме? И как?
И на къде самотно или взаимно тръгнали сме?
На какво се Учим, и от Кой Богум?
И Дали?
а ние голи се споделяме,
дали не просто се разбрахме,
с думи неправилно облечни.
Листопадът ни страдалчески,
приемаме за тъжна дреха,
а споделени откровени си,
сме тъй красиви за утеха.
Утеха нивга ни самотна,
като взаимно се мечтаем,
в търсенето ни безропотно
да се подобно пребиваем ...
-------
Уча се... да пиша без да се коригирам, и този път няма да споделя „Защо написах така“, и даже без илюстрация, и без клипче съпричувствено даже, за помисъл, търсеща си измеренията ни...
Еййй така пъъък, на пук на „блога“ и натрапчивостта Му от кой да сме харесвани, а само за „Лични Дневници“, но и за несподелено припознати :-)
-------
Имам един съществен Въпрос към „поетите“, който ме размисля...
Дали, и колко сте „Мислили„ да напишете“... не само мислите си себеизразени ?
И Дрррруго много искащо да споделите... Дали след еди колко си Време..
И даже дали, и след 10 минути Помним какво сме казали на Другите, или написали...
И дали ние сме го... ? И дали даже сме го правилно сънували?
И Утрото ни помнили го?
И дали различни станали сме? И как?
И на къде самотно или взаимно тръгнали сме?
На какво се Учим, и от Кой Богум?
И Дали?
Сякаш някой е допускал все верни грешки при написването. Поздравление, Лекс!:
"Утеха нивга ни самотна,
като взаимно се мечтаем,
в търсенето ни безропотно
да се подобно пребиваем..."
Много ми хареса!
цитирай"Утеха нивга ни самотна,
като взаимно се мечтаем,
в търсенето ни безропотно
да се подобно пребиваем..."
Много ми хареса!
missana написа:
Поднесено с твоята оригинална словесна изказност.
Сякаш някой е допускал все верни грешки при написването. Поздравление, Лекс!:
"Утеха нивга ни самотна,
като взаимно се мечтаем,
в търсенето ни безропотно
да се подобно пребиваем..."
Много ми хареса!
Сякаш някой е допускал все верни грешки при написването. Поздравление, Лекс!:
"Утеха нивга ни самотна,
като взаимно се мечтаем,
в търсенето ни безропотно
да се подобно пребиваем..."
Много ми хареса!
Всички грешки са верни, и в словесната, и в душевната ни изразност, според мене...
Защото са отражение на душевната ни „пребиваемост“ :-)))
И защото все по-често споделеното ни „грешнословие“ е повече полезно от чуждото „вернославие“ :-)
Ще споделя себеаналитично, че така пиша защото чета едни дълги академични изречения, чиито смисъл трудно се разбира с много думи и чуждици на езика ни, докато смисълът е просто изразуем....
Как ли пък някои народи си нямат гласни в азбуката, на други азбуката е набор от Енигми, а някои си комуникират само с набор от руни, в зависимост от простият набор от житейски ситуации, които постоянно искат да ни ги направят адддски сложни, за да изпълняваме нечии инструкции...?
А аз искам да си докажа поетичащата теза че
„... поезия е споделената ни сричаност,
а страдалческа лирическата пошлост....“
Благодаря за разбирането и повода ми да се разприказвам, а се осъзнавам че закъснявам...
Чао, Бау, Мяу, и каквото поетичното ти гениално думословие снесе на ума даже, но с магията на позитивна възнамернатост Приятелю :-)))
Търсене
За този блог
Гласове: 7382
Блогрол
1. Моля, напиши ми стих!
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна