Паразити лазят в твоята постеля, от хляба ти труден се хранят, без срам! В джоба тършуват за скрита угризка и бързат към своя да я зачислят. Закони създадени от лакоми въшки, направени в услуга на гниди безброй, от труда ти усилен пир ще си правят, кръвта ти да храни паразитния рой!   Ти бачкай, народе, само за слава, не гледай тъй лошо към техния шкаф, какво от това, че ти ще го пълниш, нали си уловка за техния глад. И тъкмо решил си, че си ги нахранил, те нови се пръкват, по- луди от глад, не си и помисляй, с тая напаст безжална, с труд да постигнеш целта си реална!