запомнени 

от всяка морска песъчинка. 

Събрало в шепите си мидички, 

развяло коси от водорасли,

питам го накъде е тръгнало, 

а вятърът отнася

 краткия му отговор.

Отива си,

 повтаря ми за трети път,

 но не от вятъра

 не чувам. 

Вървя след него, 

искам да го хвана

 за ръка,

 не може ли

 и аз да дойда с теб

 го питах… 

а, онзи вятър

 същият

 въпросът ми отнесе 

някъде из дълбините.