За трети път (в един ден)
времето показва,
че е по-силно от това,
което хората мислят
за най-важно
и е всичкият смисъл
на съществуването. 

Колкото и да възхваляват

волята, куража и енергията си, 

са дребни камъчета 

по пътя на една

устремена буря. 

Бурите са ми постоянен сезон,
затова не разбирам
дали един е свършил
и започнал друг. 

Понякога е много тихо, 

тогава  най-силно

гърми ударът от болката. 

Иска ми се някаква почивка,
но не я познавам още
и може би ще я отмина,
когато иска
да се срещнем някъде. 

През това време
ще продължавам
да се правя на по-силна,
отколкото ми е писано да бъда,
ще се усмихвам на мълниите
с обичайната естественост
да ги преживявам, без
да им обръщам особено внимание,
което те гръмко искат…и заслужават.