Накрая дъждът се оттегли смирен.  Остави след себе си мокри цветове заливащи небето със залез. Прозира едно утолено с оттенък на единствено-синьо. Спокойно и замислено, дочакало точния си момент, синьото е грижливо, фино забулено от виолетови разнообразия с игриви намеци за нежност. Настойчиво бели облачни видения плуват с лениво темпо по настроението на цялостната небесна феерия и ме карат да мечтая за чудо, за една добра новина, безкрайно желана, колкото да изглежда неочаквана.