И може би така е най-добре -
след всички свои малоумия
лаикът да се прероди стареейки
с наднормено тегло и вехта кожа
с проскубани коси
с очи горчиво от безсъние кафе
и да започне отначало
да се измисля за поет -
свободен, без амбиции
и без излишната полемика
която загрозява и задушава стиховете.
Нащърбени стотинки в джоба
да са му небе
усмивки към обикновени хора
да му бъдат птици
гурме да му е хлябът с чесън.
Когато утре се събуди старец
дa има най-красивите ръце
във белези от битки със самия себе си.