Летя, летя в очите ти, 

не искам да се будя! 

Плискат се вълните

с вкус на целувки. 

Мокрят цветята 

по памучните полета

на любимата ти рокля… 

която събличаш, 

както бриза гали пясъка

с морски длани

и оставя тънки линии, 

дотолкова неразгадани, 

като следи от сънища. 

Някой, някъде ни дърпа, 

не е добре-дошъл 

в съня ни. Отвъд 

не е измислено

достатъчно 

за двама ни, 

оставаме 

небудни. 

   А за да ти върна усмивките, тъй си намислих спонтанно и въобразувано...

Всяко от дърпане безсилно е,
за гравитацията ни любовна,
впрегнати в съновни линии,
душевно свързващи съдбовно.
---
Вълните роклята ти изтъкали,
вятрове любовни нам събличат,
а влажна нам целувка дърпали,
сред пясъците голи ни обричат...
---
Будните си песъчинки ще броим,
с изгрев вгледал ни, и в залез пак придърпал ни...
:-)))

   Много и най-естествени пролетни, любовни даже, но и споделени придърпвания ти пожелавам! :-)
   Лекс

Благодаря, сега и аз се разтягам в усмивки :)))) хареса ми твоето стихче и пожелавам, то да ти е сбъднато!