Постинг
12.04.2020 23:22 -
Недочакване
Докато черешите
надскачат прага на болката
от следснежно аномална
уязвимост,
люляците подават заявка
за ароматно лилаво
удивление.
Ягодите,
които изядохме
не познават слънцето и земята,
и боленето от сняг.
Кисели са,
колкото настроенията на берачите.
Стресирани
от непарниковите желания
за сладост,
безпочвено
вливат изкуствената си красота
на заместители,
между очакванията
за реалност,
изгубена в нетърпението
и опитите за безкрайност.
Търпеливо чакам люляците и черешите.
Няма да ги предам
с нетърпеливо харесване.
Спасявам ги е от съдба
на парнико-ягодова
изкуственост.
Истинските плодовинки и мирисности които помним, трябва да търсим по свой си пътечки сред оцелялата природа... :-)
Там ще се наведем ниско да си откъснем вкусни горски ягодки, или ще се качим високо на дървото за черни череши..., А мириса на люляк пак ще ходи по петите ни :-)))
Тъй че, всеки който знае такива пътечки да ги споделя! Но без да казва на... няма да казвам, че ша доде... :-))))
Много уханни пролетни пътечки да намериш, и с усмивка да бродиш Мисси!
Лекс
цитирайТам ще се наведем ниско да си откъснем вкусни горски ягодки, или ще се качим високо на дървото за черни череши..., А мириса на люляк пак ще ходи по петите ни :-)))
Тъй че, всеки който знае такива пътечки да ги споделя! Но без да казва на... няма да казвам, че ша доде... :-))))
Много уханни пролетни пътечки да намериш, и с усмивка да бродиш Мисси!
Лекс
но ягодите са ми слабост и понякога ги търся не там, където трябва :))))
Весели козуначно-ароматни празници, Лекси!
цитирайВесели козуначно-ароматни празници, Лекси!