Тя ухае на пролетна виелица, 
на стихийност
и непредвидимост.
 Окършва клоните по пътя си, 
без да има сигурна
посока на метежност. 
 С вид на ненадейност
 има навик
да е неочаквана
и обноски на нежелана. 
Оплаква се единствено от себе си, 
когато няма нищо за рушене…
  Обичала е безкомпромисно, 
колкото завинаги, 
но не,
когото трябва…

Strahotno hubavo i interesno- bravo!

:))

   Пак ми хареса, както и неподражаемия ти изразен стил...
   Във въображението ми се появи филма "Мостовете на Медисън", съчетан в клип с песен на Мими Иванова. Не го намирам сега...
   Честита Цветница! И ти пожелавам заедно с пролетта да разцъфне и споделената ти любов!
   Лекс

Споделени с най-обичните ти хора!