Прочетен: 934 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2020 16:20
Седя зад всяка кулминация
да спасяваш света ми.
Роша мислите ти
в не една посока
и се крия безименно
в мистериите на чувствата си.
А някой е написал
толкова красиво,
че обича,
както ти го правиш,
но без думи…
Искаше ми се
да те разкажа…
Как
тайните
точки
по тялото,
с претенция
да принадлежи
единствено
на теб.
Познаваш
тъгата им
повече
от мен,
събуждаш
експлозии,
разцъфваш ги
с допир
на думи,
разнежваш
с очи
вибрации
от необходимост
и необуздана
нежност.
Посрещаш изгревите им
които си предизвикал.
Палиш залезите
спейки
между искрите,
за да опазиш
съня
в който съществуват...
Още не спирам
да се надявам на устните
извити
в онази многозначителна усмивка...
предизвикателна,
сигнална,
водеща ме до ръцете
вплитащи се вмен
изтръпващо,
безцеремонно...
искам да ме задържат
в мрежата си,
в надеждата,
в сигурността,
в безкрайната
им сила
да обичат мен.
Извивките,
в които
не рискувам
да съм друга,
сигурна съм
и вярвам.