Когато виждаш еднорозите ми да летят край огромните пчели над лавандулите, ми се дояжда лилав мед. Имам син от еднорогови пчели. Те имат най-работните палци и могат да ловят риба, дори на сушата. Познават по звездите, къде са красивите момичета и отлитат към тях, защото знаят, че там са най-ароматните букети. Красотата намира красота, за да се слее, да изсмуче прашеца и я превърне в син мед. Разкажи как се получава лилавият! 

Толкова свежарски ми действат спонтанните ти поетичащи абстрактности, че трудно се сдържам да не се опитам неумело да ги подражавам :-)))
Пък и май е страх от психо-блогови диагностики ... ;)
Искрено благодаря Мисси!
Лекс

Това го написах вследствие от подобно вдъхновение предизвикано от пишещ любим приятел. През моята призма така изглеждат нещата. Когато някой го драсне лекичко по музата, въпреки че се чуди "какво (аджаба) е искал да каже авторът" и му се прииска да продължи нататък, става едно споделено вълшебство тръгнало от нечий сън.
И въпреки лабилните диагностики, продължи нататък, така че и на друг да му се прииска същото.