Слънцето не е разбрало,

това което съм му казала.

Виси смутено на лявата ми обеца,

сплело вината хлабаво

в редки кичури лъчи.

Ботушите са кални и износени,

стеснително прощават факта,

че не са изхвърлени. Умората

отдавна ги е смачкала, но времето

заядливо се опитва да ги досломи.

Палтото се простуди от прекалено

къпане, разви непоносимост към

“Fervex”, тръгва му се на

химическото чистене, издирва

оферти за самотен гардероб.

Някъде из шкафа имам по-резлива ножица,  подстригва  облаци безупречно,

реже до пълно затишие.

Изобретателно ще апликирам

няколко къдрици слънце

в извънработното им време. 

Пак си намери домашни котешки оплаквателности, докато си гардеробваш зимното предметие...
Че чак и облаците ти се струват прозоречно неслънчеви, а с таз ножица най-много да апликираш гардероба със слънчица...
Аз предлагам нощес да им шепнеш слънчеви пожелания на звездите, и ще видиш как ще надупчат на малки дупчици облаците... само за да те чуват по добре!
А утре ще видиш как ще се разпаднат от хиляди слънчеви къдрици.. Обещавам!
Айде и аз ще помогна малко, ‘щото им знам само някои от тайните :-)))

Изшепнах на звездите много слънчеви наричания. Поразмърдаха се малко облаците. Трябва още помощ, обещал си я и чакам :)))))

Погледни прозоречно... Накъдриха се облаците и избягаха птичкопейно...
Само не хуквай сега да миеш прозорци, вземи зимното палто и го просни на ливадата росно да се изпере, а ти се прикоткай на него с други писани мъркащи слънчооплаквателно... :-))))
А аз кучешки ще пообикалям наоколо, хем да поотъпча троскута, врастуващ се между растушките цветущни :-)))