Искаш да провериш,
колко издържа сърцето ми, 
притиснато в ритъма ти
на бързи промени. 
Опипваш пулса на ежедневието.
Усилваш интензивността. 
Спъвам се омаломощена, 
 искам да лежа ранена,   
да умирам за последно
в заричане, че никога няма  
да се върна оздравяла 
за твоето хищническо темпо.

Да не би на някое куче да си се вързала да ти проверява бягащото темпо бе.
Споко, те котешките сърца и с 9 удара в секунда пак си имат девет живота котешко оздравителни във всяка уж омаломощена ситуация.
Правилно... лягаш на един клон на дървото и се престорваш на безвъзвратно омаломощена. А кучето ще се приспи темпорално от доле, пък и хем ще те пази докато оздравително си спинкаш... :-)))

че се чудих, чудих, какво да отговаря и накрая реших да купя някаква кучешка храна,;-)))

Хей Мисси
Извини престорената ми кучешка неадекватност... :))
Имам многи приятели кучета, които да благодарят за храната ти вкусничка :))))
В момента аз си хапвам една драконка... пречистващс блоговите стомашни сойове :-))))

ти на драконска мръвчица ;) Цялата да си я изядеш и да разправяш после как е ;Р))))