С Вселената се обичаме взаимно,

изпращаме си поздрави с целувки,

най- редовно.

Днес отново ме е поздравила

получих изненада- валентинка,

с облачен гълъб.

Искам да и отговоря, да е сигурна,

че я получих и отново я целувам

по сърцето.

Весел празник, мила ми Вселена,

да се напием тази вечер двете,

влюбени сме в любовта,

наздраве, дай да сипя още!

   Ето това си е истинския контекст на празника. Да сме опиянени освен от любов, но и Трифон Зарезан да ни наздрави с чаша вино, а Питър Пан да ни покаже вдъхновени облаци.
   Всеки си ги оприличава на каквото му душа иска... Аз пък виждам един Зайо с литнало ухо, а в дясно едно усмихнато женско лице, от устата на което излизат весели облачета на красиви пожелания. Навярно това си ти :-)))
Наздраве и от мене.

Докато се хилеше на Валентин и Трифон, че се надпират, изведнъж го обърна на сняг.
Още не мога да я укротя ;))))

Ами защото му теглих една снежна молитва за Вселенчето, че да има повод да се стопли с Валнетински прегръдки и Трифоново винце...
Беля ли сторих пак бе?
:-)))

Момчетата напалиха камината и чакат да се налудуваме. Нали си мой човек, кажи какъв размер снежинки искаш и колко *********) преди да сме подкарали отново на вино и прегръдки :))))

  Надявам се си ги моделирате спонтанно тъй красиви момичешко-момчешки и най вече Трифоно-Валентни даже.
  Но и аз сам си ги произвеждам спрямо валежа на прегръдките, от виното ми вдъхновени... :-)
  Само да споделя...Защото ако видя някои нескопосани и нешестограмно щтръкнали снежарки... правя странни сладникави топкозамерни неща от тях, на притежателя им :-))))))
  Но като чета по облаците на мислите ти, знам че твоите са си най радостно и красиво снегобразувни... Снимай ми още :-))