Розите изсъхнаха безмълвно, 
няма никой да узнае от какво. 
Късно и без време,  без въпроси,
само по тъга, някой сам е,
не съжалява,  чака, иска
и не знае как,  как никога
да не се сбогува.   

Розите не вярват на обещания, 
просто им е нужна светлина. 
Тайните остават скрити, 
без да търсят свобода. 
Някой е повярвал, чака,
  не за сбогом, не за тишина.   

Ножиците режат лента, 
някой се нуждае от розите, 
обвити с нея.  Няма,
няма оправдание 
те да не достигнат, 
където е ненужното сбогуване.
Там някой чака,
още се опитва да дочака...