Ледът се спуска в ниското, 
слиза от въздушните си кули, 
нарочно търси мен, 
по пътя, който не е мой. 
Подхлъзва ме по равното... 
и спира капка, мръзнеща
  върху клона с трън. 
Боли, няма да призная, 
може да взривя вселени,
  с крясък вътре в мен. 
Зная как да се усмихвам,
в ден като този, точно... 
Нищо не е станало, 
всичко е ОК!