Елица- момица залюби,

залюби и прииска,

по- силно и от него си.

Разхвърляше пламъци, Огън,

искреше от силни мераци,

подкладен от крехката хубавост

на Еличка- млада елхичка.

Ревнуваше я от вятъра

и от лъчите слънчеви,

мразеше дъждовните капки,

прилепнали по снагата незряла.

Елица, плаха и уплашена,

се криеше зад татко си- Бор,

разперил старите клони,

вардеше от вълнения и бури.

Извисил високо стебло,

стърчеше над цялата рода.

Не траеше Огън, не траеше,

гореше за тънка Елица,

сънуваше нощем смолите ѝ,

денем търсеше зелените

меки иглички.

Дивашко бодене от искане,

му палеше горещите страсти,

решил беше Огън, Елица е,

и тръгна през ствола ѝ бащин.

Взе си я Огън, Елицата…

Взе я, и цяла подпали я…

С много любов си я галеше,

но само въглен остана.