Онзи град не спи,

побърква се и състарява,

дрънчи, бучи, ехти,

за къде е тръгнал,

да се надживява…

Главоболно целеустремен,

докато расте, вече се разпада.

Камери въртят очи,

охлюви размачкани по тротоара,

изнервени тълпи от закъснели,

разнасят слузести следи…

Форсирани двигатели трещят,

там някой изтрещява…

От търбуха на преял автобус

се носи черна пушилка,

татрази товар недоспал,

на спирката ражда мътилка…

Реклами лъжат безпристрастно,

светлините привличат буболечки,

пеперуди се удрят в неона

и падат на купчина, зашеметени…

Позната визия на градския човек:)
Аз след това се отбивам в парка за пол. час, че да не си я нося в къщи:: -)

аз по- кардинално реших този проблем и бях забравила, колко е гадно, но се наложи да изкарам една ужасна, безсънна, шумна нощ, там и се побърках.

Леле! Най- често не мога да дишам без горенаписаното. Въпреки, че скорошната история запомни и друг начин на живот. ;)
Ако не чувам нощно време шумовете на града и да ги правя аз, самата се чувствам като последния човек, останал на земята. :-* :-ж Пък около мен, ако няма поток, от който да ми се завива свят, не мога да си карам колата. :))))))) И да си кажа: винаги спасявам охлювите! :))))))
Май ти е било доста гадно. :-*

на пъпа на града. Непрекъснатият шум от климатичната инсталация на близкия магазин влудяваше кучето на комшийката, което не спираше да лае. Познавах кой мотор ще победи при нощните гонки, знаех кой автобус, с колко закъснява от разписанието по начина на бръмчене.
Сега най- силният шум е от птичките и само пръскачките ме стряскат, като се включат сутрин. Райска му работа :)) лесно се свиква със спокойствието ;)))))

Аз съм израсъл в София, в центъра, но на тиха уличка… но знам и какво е да живееш над трамвайната линия на Графа :-) Ще се опитам да ви разсмея със стар градски виц, разказан най-кратко :-)
Една жена много страдала че вратата на гардероба и се отваряла като мине трамвая (пък да слага райбер е грозно :-) и извикала майстор, дето гледал, мерил и накрая казал… - А бе ще вляза в гардероба и ще видя от вътре защо се отваря… Но се върнал мъжа и, и разбира се намерил майстора… и го питал защо е гардероба… а ония отговорил: - Ако ти кажа че чакам трамвая, няма да повярваш :-)))

:)))))))
И аз знам кой мотор ще победи в гонките със затворени очи. :))))))) :-*
Това си е специален Котешки слух! :-ж

:-о
И съпругът повярвал ли? :)))))

но винаги ме разсмива, много е готин.