Горчилката плъзна по пода
 разлята със скорост на звук.
 Удави се в минало време,
 пуснало корен до тук.
Подпухнали первази стареят,
преглътнали мъчните влаги 
на вечно сърдити очи,
зад врати неотворени креят,
очакващи нови беди.
Завеси раздрани се веят,
прикриващи спомен за блян,
ресните им  мръсно сивеят, 
окаляни с чувство за срам.