Мълнии цепят небето оловно,
слизат надолу по стръмните урви.
Екот гърмовен камънака разтърсва
изронен, улеи врязва в дерето.

Дъбрави вековни подпират гърбини,
елите кършат клони превити.
Потоци стремглаво препълват реките,
завличат в бяг грамади от шуми.

Дръзне ли буря да сграбчи Балкана
кален в тежки битки с разлютени стихии,
масив несломим, достолепно надменен,
пътят и свършва, Той си остава!