на вятърни коне се носи,
завзема ясното небе.

Залпиращ гръм, разтърсващ трясък,
подава знак за лют двубой,
сгъстява бойните редици,
пот разлива се в порой.

Облечени във сивите доспехи,
мечовете си кръстосват с гняв,
разпръскват мълнии свирепи,
разхвърлят земния покой.

Вятърът е главен пълководец,
размества облачните бесове,
обръща разразилата се схватка,
войниците отнася в следващ бой.

Бойното поле ще се измести,
тази битка няма край,
победата на никого не носи,
но губещите са безброй.