Кажи Луна, ти беше там, кажи, ти виждаш всичко, владетелка си на нощта, разговаряш с мълчанието на звездите! Какво се случи, не разбрах, той каза ли, че ме обича?! Изгубих ум от детски свян, съзнанието изпари се. Кажи Луна,  аз чувствах, че летя, но нищо повече не помня, зашеметена от девичи срам, сякаш бях във кома! Моля те, кажи Луна, нали не беше сън? Аз, толкова за него ти разказвах, дали от моята копнееща душа, приказката в истина се преобърна? Кажи Лунице, ангел ли изпрати, от щастие в рая да ме възнесеш, заслужих ли я таз наслада, да сбъдне се, жадувана мечта?! Така вълнувам се, Луна, като лист от вятър, потрепервам, калинки из стомаха ми летят, с крилца ме гъделичкат и подскачам! В унес буден през деня, продължавам да сънувам, безумно влюбена, милея... Но кажи Луна,  дали той същото усеща?!