Докато те видя гола,
докато изтрия всичкия ти грим,
с ножицата кълцах пласт, след пласт,
лицемерните парцали, прикриващи
непривлекателна снага.
Не си красива- дума да не става,
не си добра- не си го и помислям,
и знам, че силно можеш да болиш,
но рискувах, поисках да те видя.
Шамарът, който ми удари,
почти успя напълно да ме повали,
жестока си без успокоителни похвали
дразнеща си, но това си ти!
Мразя да те пия толкоз чиста,
с вода поне, да те поразредя,
на гърлото не спира да ме пари,
твоята изгаряща следа.
Няма да те гледам дълго,
пак ще те гримирам артистично,
докато успея да те понеса,
след време може пак да те събличам,
но днес смятам да те облека. 

Мисля, че не съм чел нищо по-силно и изразително в този блог-сайт, откакто съм в него...
Мисля, че ще мисля над този образ поне няколко дни...
Мисля, че е редно да Ви изразя своето изключително уважение...
Благодаря Ви за добрината да поделите тези стихове с всички!

Радвам се, че има кой да мисли над моите изблици на драскане!

Моля Ви, драскайте още и още!
Още повече след като явно вече има кой да очаква с нетърпене изблик след изблик!))))

Предполагам, че тези, които се дразнят от подобни писаници преобладават, но аз искрено се забавлявам да пиша и е хубаво, че има поне един, двама да се забавляват с мен! Желя Ви и на Вас, такова удоволствие от писането, видях, че имате интересни неща! Хубава вечер!