Искрицата горяща в твоя поглед, прескочи в мен и ме гори, лъч спонтанна лъчезарност, зарежда чуствата ми с добрина.   Прескачат игривите звездици, живот им дават твоите очи, извират, не от черните зеници, а някъде в недрата на ума.   Енергията динамична, струи на ударни вълни, и без лицето ти да виждам, сияние мислите ми заслепи.   Мразя, толкова да те обичам, да те обричам в самота, и въздуха край теб ревнувам лудо, той повече докосва те от мен!   Кажи ми, как да оцелявам, попаднах в магнитното поле, покорявам се на твоята харизма, а исках, аз да покорявам теб!?