Скучно и тягостно влачи се скапан неглижиран ден, идва друг, и друг, и друг... Тъпо и калпаво случват се бавно очаквани случки, развръзката е винаги в другия край. Чакал си, искал си, по-хубав сценарий, но ето играеш в театър безвкусен, когато от себе си вмъкнеш усмивка, решават, че странен си, даже и луд, тя пък не иска въобще да си трае, и вземе, та цъфне в трагичен момент. Чакаш си щастие, а то объркало пътя, гледаш, как отишло при друг, седиш, и го чакаш, и горко се жалиш, как най- лошото се случва само при теб. Пращай го някъде там- по дяволите, този гаден стереотип, бий му шута право в ... слабините, хили се за щяло- нещяло, и от това дето ти пука, прави му напук. Виж, там слънцето, как е изгряло, смей му се сам, нека се чудят. Ей там, онези облаци, във всякакви форми, за теб са създадени, предай им привет. Звездите специално за тебе се блещят, намигат ти палаво, намигай и ти. Облечи си новите дрехи, когато най- малко имаш причина, чуваш хубава песен, запявай, дори и на ум, а танца любим затанцувай веднага, останеш ли в офиса сам. Кради си по малко радост за тебе, недей да скучаеш, радвай се сам, сам си измисляй хубави мигове, чакаш ли още подарък от друг!?