на изписания лист,
може би, да бях реда, на който пишеш,
но не можах да стана текста твой.
Исках да съм, аз забавната история, 
някъде останах запетайка,
дори и точка в край на изречение,
не успях да отвоювам, като чест.
Там в полето, където нищо няма писано,
останах да очаквам своя ред,
поне в дата отбелязана,
можеше да се вредя...

Препрочитайки старата история,
дали ще зърнеш мен в бялото поле,
дали дълбоко в твоето съзнание,
няма малко петънце, със мен?!

Изписах хиляди тетрадки с теб,
а мен ме няма в твоя разказ, знам,
останах бялото пространство,
но пак ще чакам да ме прочетеш!