Ти сам предизвика съдбата,

аз съгласих се с това,
с любов да бъдеш наказан
е участ, която избра.

Когато желая ще дишаш,
когато добра съм ще спиш,
няма да знаеш къде си,
но от радост там ще крещиш.

Ще те хвърлям от пъкъла в рая,
после, пак ще те връщам обратно,
между тях ще сновеш без почивка,
за храна ще ти давам целувка.

За кракът ми с любовна каишка,
ще си вързан, доволно ще виеш,
ще ме носиш, когато не искам да ходя,
с благодарност за тази възможност.

Кръвта ти за сила ще пия,
ти ще я сипваш във чаша,
ще се кръстиш от сутрин, до сутрин,
че няма да страдам от жажда.

Когато съм лоша, ще молиш за милост,
да бъдеш наказан по-тежко,
с любов ще ме мразиш,
по земята ще лазиш,
за утеха, ще имаш милувка.

С любов си наказан,ти го поиска,
ти предизвика съдбата!
Аз те наказах, ти съгласи се,
на участ, която избра си!

Избрала си точния начин за отмъщение. От този боли най- много, казвам го от личен опит. Наистина вълнуващо и завладяващо написано. Докосва.
Поздрави, Жасмин! :)

Благодаря Жасмин!