Постинг
02.08.2016 23:03 -
Гняв
Душа се и въздуха не стига,
обръча от гняв гърдите ми пристяга,
мислите не вървят на там, където трябва,
с болка се надскачат и ги няма.
Всеки нерв тетивата на лък е,
готов да спусне най-отровната стрела,
езикът неподвластно реже,
всяка дума се забива, като нож.
Юмруците са стиснали гнева,
потни са, че трудно го удържат,
ноктите сами готови са да драскат,
мъча се и тях да укротя.
Погледа ми иска да убива,
добре, че няма тази мощ,
разрухата сега превръща се в наслада,
по-дива от всяка болна страст.
Най-трудно се удържа тая сила,
изгубиш ли над нея пряк контрол,
после съжаляваш, но е късно
неминуемо нещо си строшил.
Вълнообразно
Няма коментари