беше съвсем измършивяло,
че взех та, че да та нахраня,
пък ти със радост да ма слисваш.
От кифличките със айрянче
се посвърна и наддаде,
тамън позакрепих та,
ти пък, взе на друга се отдаде.

Кога те черпех с баничка, и със бозичка,
ми беше толкоз верен и доверен,
сега, оная хранила те със кюфтета,
дано да ти приседнат на нахалитета!
На кучетата да ма беше дал,
поне те да са нахранят,
гарван очите ми да беше изкълвал,
да не гледам хич, че стяга ма корсета.

Манджия стана, ти поплювко недоносен,
било ти постно, мойто ядене въпросно,
ша та вида, като са натровиш от кюфтета,
как закуски вкусни, ша търсиш да си хрусниш!

Мистерия Смешна