Изсипа се внезапно с дива мощ, разгърна се,за миг обля земята, денят потъна в мрака на пороя открадна светлината облак черен.   Безпомощно роптание струи от всичко живо, изчезнаха и багрите, сляха се във сиво. Растения, животни, хора  безсилно наблюдават в гневен ужас...   Очакване тревожно потреперва, във въздуха се носи мрачна тягост, природно бедствие ли е ,или урок  от Божията воля, недоволна?   Трудът остана безмислено окаян, над таз земя, с любов, бе толкова раздаван, съсипан от разсърденото време, пейзажът райски, сега е кратер лунен.   Във тътена погреба се надежда за щедрата очаквана реколта. Отчаяно човечецът главата свежда, но пак с крепяща вяра се оглежда. А вярата спасително просветва, сякаш слънчев лъч от облак се процежда,расте и даже надделява, убитата надежда възкресява.