Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2021 14:26 - КОЙ е изконно българският ТРИФОН ЗАРЕЗАН
Автор: dichodichev1 Категория: История   
Прочетен: 2611 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 28.02.2021 16:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
КОЙ е ТРИФОН ЗАРЕЗАН
(на сина ми)  


[Tази моя статия е по личната молба на приятеля ми Petar Stoytschev (Швейцария, Италия, Латвия и др., главно Бохемия и прочее) и заради многото Българи, които изобщо не знаят за какво става дума, защото комунизмът от 1944 г. до скоро – а и в доста аспекти чак до сега, заличи и заличава знанията им за пре-древното ни народно минало и тотално забранѝ на българските учени в областта на историята да проучват истината за Българската древност, за да бъде унищожено Българското Достойнство и Българите да бъдат смачкани на пихтия и превърнати в безропотни роби на Российскската върховна власт, която няма нищо общо с подчинената ѝ част от гражданите на империята Россия].  


Българският Трифон Зарезан е изключително древен бог. Вероятно е от времето преди създаването на българския народ като отделна самостойна общност, което, според днешните максимално точни генетични изследвания от 2000 до 2020 г. сл. Хр., станало приблизително 5 800 години пр. Хр. (± 16 години), а по-точно – според даденостите в изключителния Древно-български календар (със стъпка ± 228 години) – Древните българи се обособяват като отделен народ в началото на 5792 г. преди новата ера (днес, 28 февруари 2021 г. сл. Хр., българският народ е вече в своята 7 813 година, а тази небивала за другите сегашни народи древност, има своето базово и решаващо значение за поведението, мъдростта и решенията на българската етническа общност).  


Тоест, появата на Трифон Зарезан следва да се постави в 8-7 хилядолетие пр. Хр. (т.е. между 8 000-ната и 6 000-ната година п.н.е.), в социалната среда на хората от пред-българската (пра-българската) общност от съседстващи полу-уседнали и номадски човешки групи, обитаващи региона между огромното антично Каспийско море (поне четири /4/ пъти по-голямо от днешното и включващо територията на т.н. Аралско море) и на изток до езерото-море Балхаш. На запад границата му стига до връх Арарат (Харарат) в планината Масис, включва земите южно от 50-тия паралел в Западна Азия и на изток обхващаща региона на древния Имеон (Хара, Машу) – равнините и относително по-ниските планински долини на обединения единен масив от днешните планини Хиндукуш и Куш, Иранската планинска област, Памир, Алай (да не се бърка с Алтай!), Танкан (кит. Тян-Шян) и вероятно Кун-Лун.  


Трябва да отбележим, че най-вероятно платото на Тибет изобщо не е населено поне до 15-16-ти век след Христа. Защото първият град издигнат на 2430 м. надморска височина, и то в относителна близост до Екватора и в по-топли атмосферни условия, е чак през 15-ти век – към 1440 г. сл. Хр.; това е създадения от индианците Мачу Пикчу (ок. 1440-1532), като американските индианци и тибетските шерпи могат в голяма степен да се приравнят по своите жизнени качества. А пък средната надморска височина на Тибет е 4000 метра и през Ледниковия период е напълно замръзнал, като условия за живот на хора там са настъпили доста след като това станало възможно на височината и паралела на Мачу Пикчу (2430 м.).   Следва да имаме предвид фактът, че от края на продължилия 60 хиляди години Ледниковия период към 13 500 г. п.н.е., горските и степните пояси, със съответната фауна, започнали да се местят на север, а около 13 000 години пр. Хр. хората в Западна Азия вече открили и употребявали сърпа за жънене и други земеделски инструменти. Обаче настъпил Вторичният ледников период – започнал в 11-то хилядолетие п.н.е., който завършил около 300 години преди финала на 9-то хилядолетие пр. Хр., тоест към 8300 г. преди новата ера (п.н.е.).  


Заедно със затоплянето в Северното полукълбо след Вторичния ледников период, горските пояси, степните пояси и съпътстващите ги растения продължили да се преместват бавно на север, а с тях се местели и огромните стада от тревопасни животни, съпътствани от симбиозно свързаните с тях хищници. С растенията и животните на север се местели и хората (Хомо Сапиенс, Homo sapiens, който се появил към 250-200-та хиляди години пр. Хр. и около 80 хиляди години п.н.е. вече имал религиозни ритуали – а това означава, че имал Божествен пантеон, митология, език и терминология, история, разделение на труда, първични касти, обществена памет и култура, и зачатъци на спорадична търговия, въпреки че начините на консервиране и съхранение на храните били твърде примитивни и така приготвените продукти са били относително доста нетрайни, но пък солта, вулканичното стъкло, кремъка, остриетата, стъргалките, куките, иглите с ухо и пр. са търсени за придобиване и годни за размяна.  


Човекът, обаче, успял да преживее тежките несгоди на целия Ледников период /ок. 73 000 – 13 500 г. п.н.е./, стигнал до абсолютна малобройност – едва между 1000 и 3000 индивида на планетата, но въпреки това успешно оцелял, а към 13 500 г. п.н.е. вече наброявал между 100 и 150 хиляди човека на цялото Земно кълбо, включително на Американския континент; по времето на Христа в края на 1 век п.н.е. броят на хората достигнал към 200-250 милиона на Земята – в Африка, Европа, Азия, Америка, разните острови, Океания и Австралия, а към 1900 г. сл. Хр. вече хората нараснали на 1 милиард и 650 милиона, като на 22 февруари 2021 г. бяха над 7 847 651 920 човека, а днес - 28 февруари 2021 г. към 14:20 ч. вече надвишават 7 866 729 101 човека; за конкретния брой на хората в мига, когато четеш този текст, виж https://www.worldometers.info/bg/).


Връзката между Трифон Зарезан и виното от грозде е безспорна. При това е известно на учените, че от античността до ден днешен само и единствено в района на Западна Азия – южно от 50-тия паралел и западно от езеро-морето Балхаш – вирее дивата лоза, която в дълбоката древност е опитомена и селектирана от хората в няколко различни винарски сорта (Херодот /ок. 490 – ок. 425 г.п.н.е./ свидетелства, че в Елада, по Средиземноморските острови, на Арабския п-ов, в Египет, Етиопия и в другите части на средиземноморската Северна Африка се пие “палмово вино“; затова е забележително, че единствено Багхус /Дионис/ и Орфей – и двамата пристигащи от Западна Азия – идват в Европа, тоест на Балканите, с виното от грозде /лоза/, което те пият, разпространяват и пропагандират, а пък Александър III Македонски /336-323/ прави през 331 или 330 г. пр. Хр. в Персия, край Вавилон, голям нощен пир-запой с вино от грозде, при което приятелите му пият като невиждали и над 30 човека от тях умират – виж Плутарх, “Успоредни животописи“).


Българският древен Бог Трѝфон е свързан пряко с МАда – чудотворно питие и Бог на възкресението след смъртта и на новото процъфтяване на Живота, когото Древните българи честват на Балканите в светилището МАдара (край Плиска*, Преслав* и Шумен*). Божественият Трифон, известен също като Трѝта и Трѝтон (Трѝфон; др.-бълг. Ф = F = Ph, се ползва например в др.-бълг. Кофа, авест. kaofa-, kaopha-: “куп, копа, хълм, гърбица (на камила); съд за течности, зърно и насипни материали от кожата на камилска гърбица”, др.-перс. kaufa- е същото), е буквално “Трети, Третият“. Той е “Третият в Света, който успял да селектира и създаде питието Мада* – омайното божествено питие на Вечния живот“ (виж “Мифы народов мира“, т. І и ІІ, Сов. энц., Москва, 1980-1982).  


Всъщност, древната митологична притча за бога МАда, следва да е събитийно преди мита-притча за Трифон или Трита. Притчата гласи, че божествата завидяли на МАда, нападнали го, пленили го и го разкъсали на пет /5/ части, които заровили на противоположни места по границите на Света (тоест, на познатия им и обладаван от тях Свят, чиито параметри посочих по-горе). Обаче на следващата година, вероятно в началото на Пролетта (март?), по чудодеен начин отделните части се събрали и Мада възкръснал за нов Живот, оживял наново, като това Чудо се повтаря или чества ежегодно (от българите на юг от Дунав – в древното светилище Мадара*).


Може да се предположи, че разкъсването на Мада е станало в началото на зимата, когато света и живота “умира“, а на плодните растения изсъхват листата и спират да текат жизнените им сокове.  


Мястото на Българското божество Трифон Зарезан в древната българска календарно-традиционна практика е многозначително. Днес го честваме на точно фиксиран ден – на 2 февруари (а според Григорианския календар на 14 февруари, но това е напълно формално и много заблуждаващо). Всъщност, празникът на Трифон Зарезан е точно по средата между Зимното Слънцестоене (Коледа) на 21/22 декември и Баба Марта* с Мартениците* (днес на 1 март). При това има и други неизвестни:  


1., не се знае колко е продължителността на месец “Голям Сечко*“ (формално януари, но от 20-22 декември насетне), както и тази на месец “Малък Сечко*“ (формално февруари, но той може да е продължителен едва между 7 и 14-15 дни);  


2., всяка високосна година от Древно-българския календар*, а такива са седем (7) години в 19-годишния цикъл, има допълнителен 13-ти месец – Алем*: “бляскав, блестящ; божи, небесен; променлив; стоящ в средата, посредничещ“ (от др.-бълг. Ал*, Ала*, срв. името на хребета Алай* и пр.; за разлика от месец Алтем*: “средният“, срв. Алтай: “средният, стоящият в средата“), чрез който се изравнява времевата разлика, натрупвана ежегодно при обиколката на Земята около Слънцето, и който е между 7 и 14 дни, добавяни към Малък Сечко*;  


3., макар днес да честваме Баба Марта* с Мартениците* на 1 март, не е изключено същинската древна Баба* (Богинята, Върховната, Старшата) Марта*: “Майка, Майката“ да идва на 21/22 март, което е в синхрон със Зимното слънцестоене (21/22 декември), стоящо от най-дълбока древност във времето неизменно всяка година със своите два най-къси дни и делящата ги най-дълга нощ. И прочее.  


Поне до 17-ти и/или 18-ти век Коледа се чества в Източно-православната българска Европа на връх Слънцестоенето на 21/22 декември, което е засвидетелствано в лично писмо-отчет на Британски посланик към кралица Елизабет I (1558-1603). От полунощ – началото на 22 декември, започва Рождество*. Обаче Българската църква е забранена в 1767 г. – по искане на Российската императрица и етническа прусачко-шведка Екатерина II “Великая“ (1762-1796, която вече била измислила към 1764 г. своя “Гръцки проект“ - целящ пълното унищожение на България и българския народ) и на нейния гръцки слугинаж в Константинопол-Истамбул (виж Грък*, Гърци*) – и е възстановена чак 103-105 години по-късно – в 1870-1872 г. сл. Хр., затова не е съвсем ясно кога точно Бъднивечер*, Коледа* и Рождество* започват да се честват в Българските земи на 24/25 декември.  


В пряка връзка с българския Трифон Зарезан (Трита*) е и фактът, че от дълбока древност се чества Рождество, чак до официалното налагане на християнството през IV-V (4-5-ти) век сл. Хр. (най-рано в Армения, където живее огромна и могъща българска общност, християнството е прието с помощта на местните българи още в 301 г. сл. Хр.; по това време българския принц в Армения е поставян на второ /2/ място след Арменския владетел и всред всички арменски най-висши принцове – виж Артаван*, Вананд*, Вахаршак*, Аршакиди* и пр.).


Обаче преди да стане Рождество на Исус Христа*, то е чествано като Рождество на Българския бог Митра*, който е персонификация на Договорът (между Боговете и хората, както и между човек и човек), повелител е на Слънцето и Луната, и е известен поне от 7-6-то хилядолетие п.н.е., тоест от преди края на Матриархата.  


Самият Римски император (август) Константин I Велики (310-337, цезар в 306-310 г.) поставя християнството в равна позиция с всички останали действащи религии в Римската империя, а чак император Теодосий I Велики (379-395) прави християнството единствена и държавна религия на Източната и Западната Римска империя, като при това заповядва всичките храмове на Митра* да станат храмове на Исус Христа* (др.-евр., елин. Христос: “Помазания“, но др.-бълг., ст.-бълг., ср.-бълг., ново-бълг. Христа: “Спасителят“, срв. бълг. Храм*: “Спасилище“, бълг. Храня*: “Спасявам, Пазя, Опазвам, Съхранявам“, бълг. Хранилище*, бълг. Хрисим*: “Спасен; Смирен; Добродетелен; покровителстван от Господ и Боговете“, и пр.), а пък римските храмове на “Богинята-девственица с младенеца“ – да станат храмове на Богородица, тоест на Дева Мария.  


Българите идват от региона на Северен Кавказ (между Дон, Азовско море - тогава "блатото Меотида", делтата на Волга, Каспийско море, билото на Кавказ и устието на река Кура) в района при устието на река Днепър*, река Днестър и на Балканите (в Крим*, по Южен Буг, в Добруджа* и в Долна Мизия – на север от Балкана*) към края на 2-ри век сл. Хр., когато през 172 г. дъщерята на Българския върховен кан Авитохол (пр. 153 - сл. 173) – принцеса Аваба* (Avaba): "Ава-върховната, Ава-принцесата", се жени за принц Мицо (Micco), вероятно един от престолонаследниците на Боспорското царство* (Българският род Мицо, включително цар Мицо Асен и сина му цар Иоан Асен III /1279/, се знае у нас до 13-ти век и столетия след това).


Техният първороден син – родЕн в 173 г. и рОден внук на Българския кан Авитохол, бил издигнат в 235 г. от войските си, явно главно българските войски (защото Понтийското царство е васално на Римската империя), за император на Рим, когото ние познаваме само с римо-латинското му име-епитет Максимин I* (235-238). Негов младши съ-император е синът му Максим (235-238) - най-вероятно първороден син, роден между 188 и 192 или 194 година след Христа. Ясно се вижда, че двете названия - Максимин и Максим - са римо-латински епитети, които са различни от рождените им българско-симитски имена (т.нар. "Латински аноним", определящ категорично българите като "симити" и произлизащи от Зиези* - т.е. Зиусудра или Зиусу-Дара*, каквито симити са и принцовете и основното население на Понтийската държава, Скитите, Сарматите и други Източно-Европейски етноси, е от 3-ти век, но е известно, че е препис от по-ранен римо-латински документ, писан не по-късно от 1-ви век, когато Рим воюва в Армения и Западна Азия).


Това предполага, че светилището МАдара, посветено на Бог МАда и от там здраво свързано с Трифон Зарезан – третият в Света добил божественото питие на безсмъртието МАда, е направено от българите още към края на 2-ри век или през 3-ти век. От края на 3-ти век, от времето на създаването в Римската империя на Тетрархията през 293 г. сл. Хр., е и картата на Св. Епископ Евсевий Цезарийски (ок. 265-340), в която ясно е записано “Мизия това е (и) България“ (Mesia hec а. /&/ Vulgaria/Uulgaria).


Това предполага, че и първоначалното, укрепено с дървени стени и имащо воден канал за напояване на прилежащите му обработваеми полета, българско селище Плиска* е създадено по същото време. От тази гледна точка е много вероятно и барелефът на Мадарския конник да е бил създаден около средата (235-238 г.) или втората половина на 3-ти век, като на него е изобразен Богът Митра ( = Договорът), с Кучето-пазач (бог Сраоша*), с Петела* (птицата на Слънцето*), с вързания на верига Лъв (Силата, Мощта, която Митра държи в ръцете си), и прочее.  


Българските историци и археолози не смеят да датират Мадара* и Мадарския конник*, Плиска*, Никулицел* и прочее преди 680-681 година, защото в обществената ни историография се твърди “официално“, че чак тогава българите са се настанили на юг от Дунав - тоест в Мизия и Македония. А това са глупости на търкалета, криене на известните факти, игнориране на безспорните и отдавна познати исторически извори, и яко пазене и опазване на своите работни места и кариерата си от повечето членове на българската историческа научна общност!  


Друг въпрос са надписите при Мадарския конник, които са от по-късно време, но директно са свързани с ипостаса (елин. ὑπόστᾰσις) – тоест със същността – на Митра като Договорът* (между боговете, между всеки човек и Господ-Бог с божествата - на Бъднивечер и в други такива случаи, между владетел и владетел, между човек и човек, между продавач и купувач, между поръчител и изпълнител, и при всички сключвани договорености).  


Бог МАда, с когото пряко е свързан ТрИфон Зарезан, е известен и в пре-древната притча за Билга-мес*: “Предводителат-велик, Царят-велик, Главатарят-велик“ (познат и като Гилгамеш*: “умрелият герой велик“, срв. др.-бълг. Гилс: "урна"), и в Библията – във Вехтия Завет, който е записан от древните евреи в Персия към края на 6-ти и началото на 5-ти век пр. Хр., по време на Персийско-българската (бактрийската) династия Дарии* (522-305). Във Вехтия Завет богът МАда е представен с ипостаса (същността) си като “Дървото на Живота“, пазено в Божията градина – Рай* – от специално назначени от Господа строги и могъщи пазачи. Самият Ной* (бълг. Зиези*, Зиусу-Дара*, Зиусудра*), вече много престарял, подарява на гостуващия му Билга-мес "Цветето на вечната младост" – тоест един цвят от Дървото на Живота, което по пътя си към дома Билга-мес загубил.  


За повече факти и подробности вижте съответните статии-изследвания (Трифон Зарезан, Трита, Мада, Митра, Сраоша, Рашна, Чинват, Мадара, Мадарски конник, Максимин I, Аваба, Авитохол, Древно-българският календар, Древните българи, Авеста, Дървото на Живота, Дървото за познаване на Доброто и Злото, Рай и пр.) в Азбучна история на българите - www.azb-istoria-bulg.bg
image     image     image     image     image   +15    
 
    •  



Гласувай:
3



1. dichodichev1 - Снимките и картите са:
28.02.2021 14:52
1. Барелефът в древно-българското светилище Мадара на т.нар. "Мадарски конник"; този конник е древният български бог Митра ( = Договорът*), заобиколен от своите спътници-божества.

2. Посоки на разселването на Българите южно от долен Дунав на Балканите. Не са посочени всички конкретни навлизания. Същевременно в тази карта се преекспонира значението на т.нар. Славяни (Склави), които са отделни групи (полу-номадски родове), подчинени и васални на Българите - уседнали градостроители и страховити воини.
Тук интерес, индиректно, представлява въпросът за т. нар. "траки", название-епитет по регионалния топоним Тракия, който е формиран най-вероятно по нарицателното Тера: "земя, континент, континентална територия" и носещо значението "земно население, земни обитатели" като антипод на "морско (островно, крайморско) население, морски обитатели, мореплаватели" каквито са хората от Критско-Микенската общност и култура (IV/III-I хилядолетие п.н.е.). Траките се появява в последната четвърт на II (2-ро) хилядолетие п.н.е. - не по-рано от последната трета на 13-ти век пр. Хр., като за първи път са споменати от Омир (след средата на VIII-VII в. пр. Хр.) в пряка връзка с 10-годишната Троянска война (в периода 1230-1210 г. или в 1193-1183 г. п.н.е.). Тъй наречените "Траки" са много и различни (не-хомогенни) безписмени етноси, които имат различни култури и говорят различни езици. Откъм края на 4-ти век п.н.е. (тоест, от управлението на Филип II Македонски /359-336/ и сина му Александър III Македонски /336-323/) те са елинизирани, а от 1-ви век сл. Хр. те са римо-латинизирани. Когато Българите идват на запад от долен Днестър и на юг от Дунав към края на 2-ри век и през 3-ти век, те приемат траките за част от елино-римското население и ги принуждават (прокуждат) да се оттеглят в небългарските територии на Римската империя. За такова разбойничестващо население в земите между долната част на Места (Нестос) и Марица, Одрин и Константинопол говорят много тогавашни автори от 1-6 век, като някои Константинополски поети, Прокопий Цезарийски или Кесарийски (ок. 527-565) и прочее. През лятото на 378 г. римлските войски и римските гранични отряди се изтеглят както от Долна Мизия, така и от проходите на Балкана* (Хем, Хемус), които са оставени - едни в ръцете на Българите, а други в ръцете на Готите (Амиан Марцелин /330-400/). В 488 г. вест-готите - с численост над 1 милион и над 100-хилядна войска, се оттеглят от Балканския п-ов под водачеството на гота Теодорих Велики (454-526) през района на Белград и Срем към Италия (виж Йоан Антиохийскивж и др.; виж Бузан*).

3. От края на 2-ри век и поне до 491 г., както и във вековете след това, Българите са основното население в Долна Мизия. Българинът принц Аспар (400-571), син на българина принц Ардабур, се ражда в района на Доростор (Дръстър, днес Силистра) и след 425 г. управлява в сянка цялата Римска империя; в 447-450 г. Аспар воюва срещу Атила (434-453) и неговите българи. От района на Доростор (Дръстър) е и големия римски полководец - българина Аеций*, който също воюва с Атила* (роден ок. 406 и отровен в 453 г.).

4. Типична Българска геометрична орнаментика. Дрехата е открита в района между Крим и устието на Днестър (който е в региона на близкия и огромен Дунав, пресичащ Европа от Германия до Черно море, което всъщност е Евксински/Еуксински понт = Гостоприемно море); дрехата е датирана в 1 в. пр. Хр. от украинските изследователи.
5. Типична древно-традиционна Българска геометрична орнаментика. Всички околни на българите народи, включително Склави (Славяни), етнически Сърби и Босно-Херцеговци, Влахи, Елини, Римляни и Византийци, Гърци, Украинци и Московци, и прочее - нямат геометрична орнаментика. Най-близко розположените до региона на Българите народи с геометрична орнаментика са Скандинавците, но те са много далеч на север и нямат допирни точки с региона на българите.
цитирай
2. andorey - За мен нещата са малко по-други, ...
28.02.2021 16:53
За мен нещата са малко по-други, извинявам се че се намесвам - https://andorey.blogspot/2021/02/blog-post.html

Снимката на украинската риза е много ценна, не съм я виждал досега...
цитирай
3. zax - . . . Трифон от Габрово!Той зиме ...
28.02.2021 19:33
... Трифон от Габрово!

Той зиме е одил подир котките с ножицата за кастрене, за да не цепи дърва.

Подир кокичетата е подрязвал лозите - комай е единственият останал как се прави добив.
А напролет и летоска - любоффф. Оцелей и ще жънеш.

:)
цитирай
4. dichodichev1 - andorey
01.03.2021 14:07
andorey, привет! И за мен древността на това божество и фактите около Трифон Зарезан бяха първоначално неочаквани и изненадващи. Затова отделих доста време, за да ги проуча по-детайлно и от различни източници. Придържам се стриктно към фактите - това е свещения граал на същинския историк (мой скъп учител е проф. Димитър Овчаров, бащата на Николайчо Овчаров; преподавали са ми и много други, включително и Пантев, но той за мене е "ветропоказател; панта" - а заради това: "търчи-лъжи" и "торба с лъжи"). Ще публикувам някои от изследванията си, които са част от моята Азбучна история на българите - www.azb-istoria-bulg
цитирай
5. dichodichev1 - zax
01.03.2021 14:12
zax, не търпя лигльовци. В габрово е "Рача (Рачо) Ковача". През 18-19-ти век в Габрово е живеел само един единствен циганин, в последната (най-крайната) къща на града, когото габровците подигравателно и саркастично са наричали не как да е, а именно "Иван Руснака" и той бил единствения руснак в този град. Ти да не си негов внук?! :) :) :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dichodichev1
Категория: История
Прочетен: 194266
Постинги: 266
Коментари: 337
Гласове: 113
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031