Затоплена душата се отпусна,
ледът отново се превръща във вода,
лъч погали хладината,

 Горящото сърце на обществото,
изсипа черните си сажди върху теб,
в опит сам да ги изтриеш,

И стегна студ, втвърди водата,
от течност се превърна в гладък лед,
студът променя същината,

Нощта разпуска черните воали,
пристъпва леко по уморените глави,
идва тихо, за да ги погали,

 Отмина миг от безкрайността,
а ние го наричаме година, 
малките ни планчета увиснаха между това, 

 Слепите очи и глухотата,
ме превърнаха в щастлива птица, 
махах, махах глупаво с крилата,

Фиктивната мъка
В една фиктивна държава, с фиктивен контрол, се случват реални драми и истинска смърт. Кой е виновен, се питат всички. Вината е наша- моя, твоя и на познатите ни. Мълчим съгласно, когато виждаме нарушения, сами нарушавам...

Ще те науча, как да обичаш, 
видях, как омраза владееш със страст, 
ще те науча, как без да се вричаш, 

Трудно се събужда спящо стадо,
трудно се разбунва кротък дух,
трудно е да осъзнаеш, че си грешен,

От далечна планета,
от друга вселена,
е светът ти различен,

 Сутрин, още от събуждане,
се случват мънички неща,
които лекичко се трупат

 След знойната жега 
лъчите отпуснаха края,
уморени от стремглавия устрем,