Значи! Като се почне от царевичното брашно, преминават сложни процеси, традиции и магии докато се получи въпросното Синдермьо (един приятел не можа да запомни името и го кръсти Зумбурляк).
Царевицата се бере след синьо пълнолуние,(ще пропусна ритуала с посаждането) единствено от дългокоси млади булки. Суши се на южен припек под 38 градусов наклон. Почне ли да се рони сама, кога дядото се оригне юнашки е готова за мелене. Смила се между речни камъни взети от реката преди изгрев, задължително натоварени на куцо магаре. Меленето се извършва от чорбаджията след 335 гр.средно люта ракия. После брашното отлежава шест дена на тъмно в долапа с чеиза на момата в дома. Следва печене на брашното. Пече само от бабата и преди това дядото не трябва да я е псувал поне 8 дена. После се пресява между пръстите на краката на девствената мома, след като са киснати в студена вода от кладенец най-малко 2 часа. Брашното отново се препича и се слага на тъмно в мазето при скритите тайно ракии за 6 дена и горе-долу е готово. Като му се прибае от 7 баби с нерязани нокти, се накисва за качамак и може да се готви от булка с две деца, иначе не се получава.
Ся, за маслото и сиренето да не я захващам, че ще стане цяла книга. Естествено, процесът е силно снададен от мен, но такъв подробен сервитьор не бях срещала и заслужи интерпретацията на моето въображение.
Така, че родопчани наистина са магЕсници... не само да ти сготвят вкусно, но и с приказки и песни да те омаят.
А ти? Да нямаш родопска жилка, че си толкоз сладкодумна?;)
ПП: Честит Рожден Ден /на патерици/
Здраве, Щастие, Късмет...
И... Всичко да ти е Наред! (hi)
Аз се натъкнах в Девин на този специалитет. Докато слушах как се прави и уж само го опитвах, той взе че свърши, даже без да се сетя да го снимам. Съвсем случайно попаднахме в това заведение, бяхме се запътили към друго, но се оказа по-добро решение.
И така, всичко да ни е наред, навред и напред на всички!
Фен съм Мисси на всички мистерии на Родопите, освен планинските светилища, песните и гайдите им, и на качамака, като част от трапезата в този край.
След като се посмях искрено на описателното ти въображение, което не и далеч от истината...:-) искам да допълня за най-важното при готвенето на качамака..
Начина на Бъркането му... Това е тайна, дето родопчани си я знаят и баят...
Разликата с миксеровото градско бъркане е и във вкуса.
А правенето и полагането на цвръкнати пръжчици в натурално олио, поливането със сиренце пръжнато набързо в масълце...
Уффф започнах да издавам тайни :-)))
Благодаря че подсети Мисси! Отивам да търся царевично брашно, най тривиален генномодифициран вид. Що годе вкусно ще стане :-)))
Лекс
Вкусна да ти е новата седмица, Лекс!