Шушу-мушу, 
вятърът плете интрига. 
Гъделичка розите по ушите, 
на всяка шепне флиртно:
"ти си най-красива".
 Разбухват парфюмираните си коприни
изкусителките саможиви, 
непредвидено пленяват
 погледите на случайни жертви. 
В същото време заострят бодлите. 

"Шушу-мушу,  аз съм най-красива!" 
Всяка роза знае,  как да е кралица. 
Взема ти душата и нехае.
Докато увехнеш ще се досещаш, 
защо обичаш майско слънце.

Шушу-мушно, ветрено ни гъделичкат,
с ушички, споделени нам флиртувани,
и розово като най-красиви ни обичкат,
докато паднат сред бодлите нам тъгувани!

Но шушу-мушно, майската кралица,
не сторва ни бодиво непристойни!
Розата ни, на цветята Жрица,
уханно буди чувства нам пристойни!

   Надявам се че те усмихнах Мисси :-)))
   Да споделя... тези дни хич не ми се чете, нито ми се пише в блога, но стихчето ти ме усмихна, и така си намислих да му отговоря... :-))
Много розови майски вдъхновени розови помисли да имаш!
   Лекс

Но, тази роза на снимките е точно пред офиса ми. Направо ме побърква всеки път, когато мина покрай нея и се спирам да я гледам. Не можах да устоя да не напиша нещо за нея.
Усмихнати рози да срещаш, Лекси!