Коя вода обича да е кротка? 

Мълчалива и стаена? 

Дори да е такава

е за кратко. 

Изпарява се, 

изтича, 

мести се 

целеустремено, 

препълва реки, 

бушува в морета,
намира стръмни водопади, 

излива порой с гръм и трясък… 

Спира някъде да си почине

и замисли 

нов апокалипсис. 

Помни си всичките немирни приключения, а като се поспре ги разказва...
А ние като не и знаем добре езика, само клюките и чуваме, достойни за апокалипсис... ;) та затова по-добре да си я мълчим преди да я пием... :-))
Лекс

едва ли не, сме едни водоноски ;))) Колкото и да и мълчим на водата, тя достига до части от нас, които сами не познаваме, следователно ни познава по-добре. Добре, че не приказва много ;)))