Има моменти, 

в които си мисля

 за необходимостта

 да не можеш без мен. 

Ще си бъда излишна, 

ако го превъзмогнеш. 

Спешността

 на всички усилия

 да ме виждаш красива 

ще са смислени, 

колкото

розовите пердета 

на изгрева

и пурпурният виолет

 на залеза

 за слепец… 

Ти също ги пропускаш… 

а аз ти ги разказвам

сякаш ги познаваш… 

но винаги виждаш

 по-хубавото

 в мен. 

 Сляп си 

за всичко останало, 

това ме успокоява… 

 непреднамерено. 

Осмомартенски разкош. :-* :-ж :)

Твоята стихотворна алегория доведе до медитация изморителните ми необходимости?.. ;) И докато си мълчат, ми се прииска да съм си излишен поради чужда ме необходимост... която да разказва вместо мен цветните превъплъщение на Слънцето ни през очите ми...
Скиваш ли сега, колко тъпо Звучи прозата ми, пред непринудената ти поетична изказност, която и усмихва най-непринудено:-))
Много чужди необходимости да те споделят красиво Мисси! Непринудено пожелавам! :)
Лекс

днес да използваш Лекси, за човека на когото си необходим!