Живея във премъдри тишини –
говоря само – ако ме попитат.
Понякога мълча по цели дни,
по-древен и от камък в неолита.

От Божието Слово – сам и плах,
две шепички от извора си гребнах.
И думица дори не пропилях! –
когато е за някого потребна.

Замръкна ли под едрите звезди,
приказвам си с египетските мумии.
Човек е адски евтин, щом реди
безсмислици във нанизи от думи.

И не изричам дума, щом боли
и съска като степна пепелянка! –
и чист се будя с Третите петли,
аз – мълчаливецът Валери Станков,

от миличкия мой родилен вик
до простичкия мой човечен говор,
аз просто дишам прелестния миг –
да бъда сричка в Божието слово.

5 октомврий 2019 г.
гр. Варна, 19, 30 ч.

"..сричка в Божието слово" ! Поздрав!

Да, cell, всички сме такива.
Благодаря.
Чу

Добро да ти е утрото, Валери.

Браво, Чу!

Добро утро, Валюше!
Хубава нова седмица за теб, за всички приятели!
Чу

Благодаря, момче!
Чу

Еша си нямаш, Майсторе!

Естествено!
Хубаво начало на седмицата с твоето "Майсторе!" :-)))
Чу

и Звездите в Небето..
може би, най най хубавото..написано от теб..
ще замълча и аз...

Благодаря, Джу!
Чу

Това като че ли аз го написах .......

И аз Ви благодаря, ivoki.
Чу

Отсъствието ти се чувстваше осезателно.
Даже и блога ли бе на канарските.
Безмълвието казва повече от думите.
Един виц: Един пита в ресторант, Имате ли канарчета. Да. Опечи едно. Сервитьорът го носи - 300лв. Отрежи за 2лв. Сервитьорът го патнал с тавата.
Оставям 50ст.
:)))

Страхотен виц, Ник!
Благодаря!
До утре – със снимка от плажа на остров Фуентевентура! :-)))
Чу