Прочетен: 351 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2019 21:30
СРЕЩА
И слънцето дори да грее знойно
на Шипка 6 е винаги спокойно.
Край черните колони, на прохлада,
всеки за отмора и на разговор присяда.
С някаква надежда още скрита
тук да срещне музата и да попита –
не съм ли аз за теб достоен
да бъда твой слуга и воин,
та тъй отбягваш ме до днеска?
Не знаеш колко дни и нощи в треска
опитвах да те гоня и преследвам.
Сега съм тук и искам да те следвам.
Ти бе неуловимата кокетка,
a аз не си и давах сметка
защо ми даваш творчески аванси,
а все пропадам в твоите, житейски пасианси.
Сега си тук и може би личи,
че гледам вече с твоите очи
и мога себе си да дам
чрез теб света да пресъздам.
Срещнах те и знам защо си тъй желана –
ти носиш вдъхновение и истинска промяна.
На Шипка 6 е винаги спокойно.
В действителност светът битува тройно –
какъвто искаме да е,
какъвто винаги тече
какъвто музата рече.