Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2019 22:17 - Поклон, руски воини, Скобелевият парк
Автор: litatru Категория: Поезия   
Прочетен: 2924 Коментари: 11 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Поклон, руски воини
Скобелевият парк
Автор – Величка Николова – Литатру1

(В памет на загиналите в България на 30 август 1877 г.,
десетки хиляди руски воини,
в помощ на българите
за Освобождението на България
от петвековното турско робство. )

Дълбок поклон, братушки!!!


Във тихото спокойствие на парка,
сред многото скамейки и лески,
в дъха на обещаващия вятър –
дочувах Скобелевите войски.
Усещах руското самоотвержие,
подрънкващи оръжия, бумтеж…
и радостта на родното поднебие
за свръхпобеносния стремеж.

Унесена във възпоменинание,
дочух приятен, нежен птичи кряк,
а няколко дечица – с умиление
четяха паметната плоча, пак…

Ще минат дни в признателно мълчание,
в покой ще спят героите вовек,
народът ни – със вечното признание –
ще благовей пред руския човек!

Литатру
България, София
30 август 2019 год.

***

Източник – Google:

"Паметници на Освободителната война в Скобелев парк
Обект тип: Война, Паметник"

"Българско възраждане
местоположение: Плевен
“Костеливият орех на войната ”, както става известен град Плевен в световната преса, превърнат от талантливия турски военачалник Осман паша в непревземаема крепост,изиграва важна роля в хода на военните действия на Балканите. В продължилите пет месеца боеве, от юли до декември 1877 г., участват крупни военни сили на воюващите страни. Руската армия провежда три неуспешни атаки на Плевен. Първата е на 19 и 20 юли при селата Буковлък и Гривица. Втората атака е на 30 юли при Гривица, Радишево и местността Зелените гори. Общо при двата щурма руските загуби са около 10 000 убити и ранени, което принудило руското командване да премине от настъпление в отбрана. Третата на атака на Плевен на 11 септември, макар и най-успешна, не донася решителни успехи на съюзните руски и румънски войски. Те успяват да овладеят Гривишкия редут №1, а отрядът на генерал Скобелев пробива турската отбрана при двата силни редута Кованлък и Иса ага и успява да превземе третия гребен на Зелените височини. В този решителен момент съюзното командване не изпраща подкрепление и спира мащабната атака. Руснаци и румънци отстъпват като оставят на бойното поле убити 13 000 руски и 3 000 румънски войници и офицери.

Руското командване спира атаките и решава да постави Плевен в пълна блокада. Операцията се ръководи от пристигналия инженер-фортификатор генерал Е.И.Тотлебен. Резултатът не закъснява. На 24 октомври новосъздаденият Западен отряд на генерал Гурко превзема турските редути при Горни Дъбник и Долни Дъбник, Гривица и Телиш и поставя отбраняващите се турски войските в пълно обкръжение. В тази критична ситуация Осман паша предприема последната стъпка – да пробие блокадата. На 10 декември той лично повежда таборите си в атака. В завързалия се бой при форсирането на р. Вит е ранен, в турската армия настъпва безредие и тя започва да отстъпва.. Около обяд Осман паша вдига бяло знаме. Заедно с него в плен се предават 10 паши, 2000 офицери и 30 000 турски войници с артилерията и обозите. След тази победа, която предизвиква паника сред Великите сили, руската армия преминава в победоносно настъпление.

Боевете при Плевен и блестящата победа на съюзната армия коства живота на хиляди руски и румънски войни. Признателният български народ след радостта от свободата започва да издига паметници за увековечаване паметта на загиналите. Днес край Плевен и в самия град са издигнати над 120 паметника, братски могили и паркове в чест на героите- освободители.

През 1907 г. в югозападната част на града е открит Скобелев парк-музей. Огромната заслуга за това благородно дело има създаденият по инициатива на Стоян Заимов Комитет “ Цар Освободител Александър ІІ”, който събира средства за неговото изграждане. Първата му копка е направена на 24 април 1904 г. в чест на 27 годишнината от обявяването на Освободителната война. Това уникално място с площ от 1200 дка е един великолепен и оригинален паметник на признателността на българския народ. Монументалният му вход е украсен с руски пушки, щикове, саби и цеви на пленени турски оръдия. На главната алея е поставен бронзов бюст- паметник на ген. М.Д.Скобелев, изработен от местния скулптор Ангел Спасов. В парка заемат своето достойно място руски батареи от всички видове руски оръдия, участвали във войната – обсадни 24- фунтови стоманени оръдия и 9- фунтови бронзови оръдия, планински 3–фунтови оръдия, десетцевни картечници, ракли за оръдия. На гребена на хълма се откроява реставрираният турски редут “Иса ага”, известен като Скобелевски редут №2. Той е свързан с третия щурм срещу Плевен на 11и 12 септември 1877 г. , когато 13 хилядният отряд на ген. М.Д. Скобелев се врязва в турската отбрана и овладява редутите “Кованлък” и “Иса ага”. Цели 30 часа малкият отряд отбива турските атаки. Тук майор Горталов извършва своя подвиг като отказва да отстъпи и намира смъртта си вдигнат на щиковете турските войници. В долината пред укрепленията са убити и ранени 6500 войници и офицери, за което днес напомнят намиращите се в парка братски могили и паметници.

Непосредствено до редута се издига величествена братска могила – костница, върху която са поставени оръдия, участвали в боевете, а над тях стои Георгиевски кръст. Над входа върху мраморна плоча е изсечен прочувствен текст от Стоян Заимов на признателност и велика благодарност на българския народ. Във връзка със 100 годишнината от Плевенската епопея през 1987 г. в могилата – костницата се изписват имената на полковете, които са участвали в отряда на ген.Скобелев при третата атака на Плевен: 61-и пех. Владимировски полк, 62-и пех. Суздалски полк, 5-и пех. Калужки полк,6-и пех. Либавски полк, 7-и Ревелски полк, 8-и пех. Естлански полк, 3-.а стрелкова бригада и 2-а арт. бригада. Вътре в средата на могилата-костница е поставен мраморен саркофаг, в който са положени костите на загиналите воини, а на стената с релефни букви е написано: “ Българино, смирено сведи глава и почети паметта на скобелевите герои, загинали за нашата свобода !”

Върху братските могили в Скобеливия парк-музей стоят 6 мраморни паметници-обелиски. Един от тях е на загиналите офицери: капитан Иван Феодорович Климантович е щяб-капитан Андрей Карлович Карпович и 1`27 подофицери и войници от 5-и пех. Калужки полк, паднали на 30 и 31 август 1877 г. при атаката на Плевен. Друг паметник-обелиск стои над братската могила на загиналите при атаката на Плевен на 30 и 31 август 1877 г. офицери: Емил Пьотр Кнорринг, капитан Степан Ив. Лорис-Меликов, щабс-капитан Степан Алексеевич Виноградов и подпоручик Василий Йосифович Герберски и 4и5 войници от 6-и пех. Либавски полк. Паметник-обелиск се издига над братската могила на: 389 войници от 1-а бригада, 16-а пех. дивизия; 200 войни от 61-и пех. Владимировски полк; 186 войни от 62-и пех. Суздалски полк; тремя от 4-и драгунски Екатеринославски полк и един от 4-и улански Аркавски полк, убити и умрели от раните си в боевете при Плевен от 26 до 31 август, 28 октомври, 2 и 3 ноември 1877 г.

В чест на 100-годишнината от освобождението на България пред входа на Скобелевия парк-музей е издигнат паметник “Майка България”. Той е дело на скулптура Димитър Бойков и архитекта Атанас Атанасов. Паметникът представлява композиция от женска скулптурна фигура, която разкъсва робски вериги на фона на стилизирано “дърво-столетник”, което представлява бетонно тяло с височина 27 м.

Цялата околност около Плевен е бойно поле където се водят кръвопролитни боеве, след което се издигат паметници на руската бойна слава, а до тях братски могили на загинали войни. Над р. Вит, недалече от историческия мост, където капитулира Осман паша се издига монументален паметник , във формата на островърха пирамида за прослава на всички части и поделения, взели участие в боевете при Плевен, Гривица, Горни Дъбник и Телиш. Недалече от нея, в местността Асенови ливади, се намира могилата на победата. На върха й е поставено 4-футово руско полско медно оръдие. Тя е издигната през 1907 г. на мястото, където е разбит и пленен с цялата си армия Осман паша.

Бойното поле около село Горни Дъбник е осеяно с многобройни надгробни паметници. Тук на 12/ 24 октомври 1877 г. за пръв път елита на руската армия – Гвардейския и Гренадирския корпуси, под командването на генерал Гурко атакува и превзема двата турски редута, охраняващи пътя от Плевен за София. След разгрома на турския гарнизон в село Телиш на 16/28 октомври Плевен е затворен в плътна блокада. Този така необходима победа в първото сражение на руската лейбгвардия е постигната с цената на повече от 3 хиляди убити и ранени руски войни.След края на войната руското правителство издига паметници и братски могили на загиналите гвардейци при Горни Дъбник. Един от най-красивите паметници-братски могили е на загиналите на 12 октомври 1877 г. войните от лейбгвардейския 3-и стрелкови Финландски полк. Той е направен от бял камък като от стъпаловидния му пиедистал се издига кръгла колона, завършваща с православен кръст. Чрез две красиво оформени паметници-братски могили е увековечена паметта на 318 войници и офицери от лейбгвардейския Гренадирски полк и лейбгвардейския Измайловски полк, убити в боевете за превземането на турските редути.

Мястото, където се сражава руската гвардия при Горни Дъбник е превърнато в национален парк, който носи името на убития в боевете командир на лейбгвардейския Финландски полк генерал В.Н. Лавров. Паркът се създава през периода 1950-1954 г. по инициатива на генерал Иван Винаров. Архитектурното оформление и устройство е извършено от арх. Василий Тихолов и лесовъда Алексей Водопянов без да се променя вида на старите паметници, но се внасят елементи на новата идеология. Появяват се нови паметници, които са посветени не на руската, а на съветсдката армия. В центъра на парка е изградена скулптурната композиция “Вечна дружба”, дело на скулптура Петър Златарев. През 1977 г. в парка се поставя паметник на руския войник на скулптура Георги Гергов, мемориал, където са изписани названията на военните части, участвали в сраженията при Горни Дъбник. Поставят се барелефи от скулптурите Д. Боновски, Г. Гергов, С. Петрова на генерал Гурко и офицерите от лейбгвардейския Финландки полк полк. Ожарски, полк.Пороженко, полк. Прокопе, поручик Пороженко и флигел-адютант полк. Рунов. През 1987 г. централната алея е преустроена по проект на арх. Николай Христов. През 2004 г. в центъра на парка е издигнат параклис “Св.Георги” в памет на загиналите руски и финландски войни. Проектът е дело на арх. Тошо Станев, иконостасът е на Владимир Цветков, а иконите на Елица Цветкова.

Село Гривица е записано в историята на войната като ключова позиция към подстапите към Плевен, охранявана от два турски редута. На 11 септември 1877 г. със съвместни усилия на руснаци и румънци превземат редутите, но след тях цялата околност в местността Детковица остава осеяна с паметници на загинали руски и румънски воини. Край селото е изграден парк на дружбата, споена със съвместно пролятата руска и румънска кръв. На паметник в местността “Кордонското бърдо”, издигнат в чест на румънските войни паднали в боевете при Гривица стои надпис: “Който се бори храбро, името му остава безсмъртно.” Паметникът представлява пресечена пирамида с метален кръст на върха. През 1965 г. е поставен бронзов релеф на загиналия на 5 септември 1877 г. румънски старши сержант Георге Цинтила

През 1956 г. в парка на дружбата е изградена братска могила –гробница на загинали на 8 юли 1877 г. при Гривица руски и румънски войни. Два високи бели обелиска обозначават паметника, а в седем белокаменни ниши са вградени бронзови релефи на руски и румънски офицери: полк. Шлитер, полк. Степанов, полк. Розенбом, капитан Мъръчиняну, майор Шонцу и войника Мелиите Йон. В средната ниша сто надпис: Слава Вам руски и румънски войни, паднали храбро по тези места, в епичната битка за свободата през паметната 1877 година.”

В парка се намира и мавзолей-костница на загиналите румънски войни в боевете при Гривица и Плевен Той е построен от румънското военно министерство през 1892-1897 г. и е открит през 1902 г. Представлява двуетажна кръстокуполна постройка от бял камък. В приземния етаж се намира костница с три аркирани ниши, където под мраморни венци са положени костите на загиналите в боевете при Гривица румънски войни. На горния етаж е параклиса. Иконите и стенописите са дело на румънски художници, а дърворезбата на иконостаса на майсторите Иван и Йосиф Филипови от Дебърско."

***



Гласувай:
12


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
07.09.2019 22:54
а царя Освободител германец по произход

а този,който взема плевен след безуспените атаки на скобелев - именно тотлебен германеца

а румънските войни, а финландските, полските, а стотиците германски офицери на русак служба

тях кучета ги яли или?

или не знаете за тях - ами като не знаете - питайте - не е срамно
цитирай
2. litatru - 1. germantiger - ... 22:54
07.09.2019 23:42
germantiger написа:
а царя Освободител германец по произход

а този,който взема плевен след безуспените атаки на скобелев - именно тотлебен германеца

а румънските войни, а финландските, полските, а стотиците германски офицери на русак служба

тях кучета ги яли или?

или не знаете за тях - ами като не знаете - питайте - не е срамно

..................................................................................................................................................................

Добър вечер, germantiger !

Благодаря за проникновения прочит на стихотворението ми!

То е озаглавено не случайно: " Скобелевият парк " ( ако сте забелязал?! ).
"Скобелевият парк" е свързан с руските войски на генерал Скобелев и затова този парк е наречен "Скобелев парк"
Лирическата героиня, седяща в парка, си представа следната картина:

... " дочувах Скобелевите войски.
Усещах руското самоотвержие,
подрънкващи оръжия, бумтеж…
и радостта на родното поднебие
за свръхпобеносния стремеж.

Унесена във възпоменинание,
дочух приятен, нежен птичи кряк,
а няколко дечица – с умиление
четяха паметната плоча, пак… "

Следващото ми стихотворение ще бъде голяма поема и в нея ще пиша за всички воини, НО ТОГАВА главният ми герой няма да е в " СКОБЕЛЕВИЯТ ПАРК "
*
По- горе е разпечатката ми от Google за всички участници в тези кървави БОЕВЕ и за ТЕХНИТЕ ПАМЕТНИЦИ,
в знак на ПРИЗНАТЕЛНОСТ.
*
За всички останали воини съм предоставила цялата статия от Google в знак на лична признателност и поклон,
не само пред руските, а и пред всички гореизброени воини, оставили костите си в България и също допринесли
За Освобождението на България.
цитирай
3. germantiger - +
08.09.2019 01:21
Стихотворението наистина прочетох, но прозаичния тескт под него - не

и благодаря за отговора,както и успех с поемата
цитирай
4. apostapostoloff - Пиши, пиши за ланския сняг,
08.09.2019 06:35
някой ден може да ти връчат тиквен медал.
цитирай
5. leonleonovpom2 - Здравей, Лита?
08.09.2019 07:10
Поздравлевия за чувството, което влагаш в това стихотворение ! Но то е нещо нормално за един поет
Относно бележката на Германтигър
В армията наистина има много не руси по произход Но най- много са Българите, освен опълченците-12 500 на брой, които изнасят главната битка Има и хиляди доброволци от Българите в Русия Знамето е ушито от Българите в Самара! Лично престонаследникът отива в Самара, взема го и го носи на опълченците Връчва го на най- възрастния опълченец, дядо Цеко войвода, който разплакан пожелава то да мине през всеки кът на България...
Царят наистина има германски произход Но е от Романовата династия Той е по- руснак от всеки руснак! Запитан какъв е,той това и ще каже! И е направил много за Русия, за да стане модерна страна Освободител е не заради нас, а затова ,че е премахнал крепостничеството Освободил е крепостните селяни!
За да се разбере, ще дам един пример
През ВСВ в английската армия участват хиляди войници от колониите на Англия в Африка и Азия Под знамето на Великобритания Най- много-стотици хиляди са индийските доброволци Участват, защото срещу участието им е обещана независимост след войната Обещаното са получили, наистина! Участват като войски на Великобритания или Англия
Финландия, Полша, те са части от Русия Румънците участват срещу обещание за територии
Русия търси чуждо участие, не за друго, а за демонстрира ,че това е всенародно дело, войната, а не проява на нейни лични интереси! Иначе тя несериозно подхожда в началото към войната, защото смята,че лесно ще я спечели?
И последно Тези, които участват под руско командване и знаме във войната, независимо от произхода си, са руски войски-руснаци
Затова не е грешно да се титуловат като руснаци
Произходът е допълнение!

Хубав ден!
цитирай
6. litatru - 3. germantiger - + 08.09 01:21
09.09.2019 11:04
germantiger написа:
Стихотворението наистина прочетох, но прозаичния тескт под него - не

и благодаря за отговора,както и успех с поемата

цитирай
7. litatru - 5. leonleonovpom2 - Здравей, Лита? 08.09 07:10
09.09.2019 11:07
leonleonovpom2 написа:
Поздравлевия за чувството, което влагаш в това стихотворение ! Но то е нещо нормално за един поет
Относно бележката на Германтигър
В армията наистина има много не руси по произход Но най- много са Българите, освен опълченците-12 500 на брой, които изнасят главната битка Има и хиляди доброволци от Българите в Русия Знамето е ушито от Българите в Самара! Лично престонаследникът отива в Самара, взема го и го носи на опълченците Връчва го на най- възрастния опълченец, дядо Цеко войвода, който разплакан пожелава то да мине през всеки кът на България...
Царят наистина има германски произход Но е от Романовата династия Той е по- руснак от всеки руснак! Запитан какъв е,той това и ще каже! И е направил много за Русия, за да стане модерна страна Освободител е не заради нас, а затова ,че е премахнал крепостничеството Освободил е крепостните селяни!
За да се разбере, ще дам един пример
През ВСВ в английската армия участват хиляди войници от колониите на Англия в Африка и Азия Под знамето на Великобритания Най- много-стотици хиляди са индийските доброволци Участват, защото срещу участието им е обещана независимост след войната Обещаното са получили, наистина! Участват като войски на Великобритания или Англия
Финландия, Полша, те са части от Русия Румънците участват срещу обещание за територии
Русия търси чуждо участие, не за друго, а за демонстрира ,че това е всенародно дело, войната, а не проява на нейни лични интереси! Иначе тя несериозно подхожда в началото към войната, защото смята,че лесно ще я спечели?
И последно Тези, които участват под руско командване и знаме във войната, независимо от произхода си, са руски войски-руснаци
Затова не е грешно да се титуловат като руснаци
Произходът е допълнение!

Хубав ден!

цитирай
8. kvg55 - litatru,
09.09.2019 11:46
Вечна слава!
цитирай
9. litatru - 4. apostapostoloff - Пиши, пиши за ланския сняг, 08.09 06:35
09.09.2019 13:03
apostapostoloff написа:
някой ден може да ти връчат тиквен медал.



:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))


цитирай
10. litatru - 8. kvg55 - litatru, 11:46
09.09.2019 13:15
kvg55 написа:
Вечна слава!


..................................................................................................................................
Дълбок поклон пред абсолютно всички ( в Google - изброени) воини, оставили костите си в Родината ни, за да ни помогнат да се освободим от петвековното турско иго!!!
ЗА САМООТВЕРЖЕНОСТТА, спрямо нашият народ - НЯМА ДАВНОСТ !
Литатру


Човешки са постъпили, човешки трябва да се поклоним и скърбим за тях!
цитирай
11. litatru - някой ден може да ти връчат тиквен ...
05.01.2020 11:14
litatru написа:
apostapostoloff написа:
някой ден може да ти връчат тиквен медал.



:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
" Апостоле"
На мен за няколко дейности ще ми дадат медали, но не тиквени, а на теб
КОМУНИСТИТЕ положително ще ти дадат ТИКВЕН МЕДАЛ!



цитирай
Търсене

За този блог
Автор: litatru
Категория: Поезия
Прочетен: 399979
Постинги: 258
Коментари: 1205
Гласове: 7220
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031