Червени, зелени и други кодове

ТРИФОН И ЛОЗИЦА

Не ме събуждай още Слънце

че съм уморена,

преди малко съм заспала,

любена и премалена!

Луната снощи скри се,

някой да не гледа,

а зората се засрами

още щом надзърна.

В най- разкошните покои-

силно мъжко рамо,

остави ме мило Слънце,

да поспя стаена.

Не ме гледай, изкривено

в ризата- постеля

само, ако го събудиш

дълго ще се чудиш!

Не ревнувай, мило Слънце!

Първо теб обичах,

ала Трифон ме отвлече,

а аз не му отказах.

Да пререже снагата ми-

лозица, както пожелае

и фалшивите издънки

сам да обуздае.

Ще ме будиш, мило Слънце,

чак до късна есен, да

родя Гроздан сина ни,

сочен и пораснал.

Ще пролее кръвно вино,

силно и горчиво,

да разпее мъжеството

и зарадва, срамежливи

тръпнещи девойки.

Рано ми е, мило Слънце!

Още ще подремна.

Имаш тази дарба няк‘ва си спонтанно естествена.
И мислех да ти отговоря пак хумористично олигофренски...
Но изморен от деня си се отпуснах и се размислих.. а поантата на настроението ми останаха само неразбраните цифри на заглавието...
И това ми се роди в главата...

Тройно сплетени където...

От Седмото небе започнах,
в Шест сбъднатости падах,
в Пет от съмечтани взрях се,
Луна Четвърта да възседна,
с Тройна кукичка от мисли...
---
Един ли слънчево ме търсиш,
че Две съдби да споделим,
Тройно вречени ни вече,
с Чет‘ри Лунни ни сезона,
в Тройно сплетени ни нишки...?

Хей, да не вземе да ревнува някое от твойте момчета ‘дето си проектирате снежинки край камината... Обичам тази приказка :-)))
А на тези които намерят нещо си „езотерично“ в стихчето... са им езотермични мислите... Да знаят :-))))

При мен сборът е от любов, вино и още няколко неща. Твоята цифрограма е разкошна и върви по други нишки, сплетени с много кукички.
Добре, че моето момче не наднича тук. Вече щях да съм изядена, изплюта и така поне петнайсет пъти ;)))