И с леда понякога се правим на обвързани,
макар че се избягваме,

когато стане дума за физическо докосване.
Временен и лесен за втечняване, същността
му е да се отстоява твърдо, само когато си

намери своя студ. Взирам се нахално
и досаждащо в откровените му форми
на изящност, прехлъзвам се към
възможността да го обикна,
без да чакам, дали ще отговори.

Пак се запознаваме в учтива форма

с надежда скоро да се разделим,

за всеки случай си обещаваме

следващият път да сме на “ти”.

Оставям го непринудено да си замине,

не чакам, но ще се появи отново,

знаем си достойнствата без подценяване,

въпреки това ще има какво да преоткрием.