Прекърши се,  уморен от това  да си прав. 
Пресече пътя, ще те прескоча  нека продължа,
докато  ме стигне моят скършен момент. 
Снимката ти някой път ще ме подсети
(вече са от пиксели и не жълтеят), 
че те оставих съборен и натрошен. 
Гъсениците не са злояди,  дълго
ще се наслаждават на вкуса ти.
Соковете спират, но има още
какво да дадеш,
докато се превръщаш в прах.
 Лежиш, мълчиш…  а казваш всичко.

И добре си му казала на дървото. А неговите мисли са толкова очевидно прости, че са неразбираеми за сложните ни мозъци човешки :-)
Интересно… какви ли анализи ще направи един психоаналитик, ако наблюдава различни хора минаващи по пътеката в дома на дървото?…
Поздравления за тази Мистериа Вечна :-)