Последна глътка за зазоряване,  
следващата ще е призори… 
Надхитрено утро за изтрезняване 
среща те с познатите черти. 
А тя те чака да изиграеш 
обстойно влюбения си етюд, 
записан четливо из архивите,
хватката работи, пак ще я смили...
Изпи се сам погълнат от таланта си, 
да лъжеш, как не си пиян, 
животът изтрезнял прецаква
 те чудовищно, а само ти си го разбрал.

Остана ми едно приятно чудовищно разбиране...
да си го търся..
Споделено,
Недохитрено,
избягало от архивната си хватка,
с лъжовното пиянство мое..
Но споделено...
Ще си го мисля :-)))

Родиш ли се, вече си прецакан да живееш.
Но може да се прецакваш под упойка.